Има един момент при избора на латекс, в който етикетът започва да прилича повече на технически паспорт, отколкото на кофа боя. „ISO 11998“, „EN 13300“, „клас 1“, „клас 2“, „20 µm“, „покривност 98%“ — числа, които звучат убедително, но без контекст трудно казват на клиент дали тази боя действително ще е добро решение за коридора, кухнята или детската стая.
А точно там е разликата между хубаво боядисана стена и стена, която след няколко месеца вече показва следи от ежедневието.
В София това се вижда постоянно. Входното антре се търка от якета и чанти. Коридорът поема ръце, прах и случайни удари. Около ключовете и контактите се натрупват следи. В кухнята има мазнини и пара. В детската стая стената става част от играта. Добрата интериорна боя трябва да е избрана според реалното натоварване, а не само според цвета от каталога.
Тук идва ISO 11998:2006.
Стандартът е свързан основно с устойчивостта на покритието на мокро триене и способността му за почистване. Той описва изпитвателен метод, чрез който се оценява как боята понася многократно мокро почистване. Самият ISO 11998:2006 не е просто „скала от 1 до 5“. Класовете, които обикновено виждаме върху техническите документи за интериорни бои, са свързани с класификацията по EN 13300.
Продължение