Латексът днес е стандарт при вътрешното боядисване в България. Почти всеки ремонт — от панелка в „Люлин“ до ново строителство в „Манастирски ливади“ — минава през шпакловка, грунд и качествен латекс. Малко хора (дори малко майстори) обаче знаят откъде тръгва всичко.
От ковчезите на фараоните до съвременния ремонт: Историята на латекса
Когато влезете в новоремонтираната си стая и усетите онзи специфичен, чист мирис на току-що нанесена боя, едва ли се замисляте, че върху стените ви има технология, претърпяла развитие от хиляди години. За повечето хора латексът е просто „кофа боя от близката железария“. За нас обаче, хората, които държим мечето и пистолета за боядисване всеки ден, латексът е еволюция.
През годините сме се нагледали на майстори, които бъркат понятията и не знаят какво точно нанасят на обекта. Затова решихме да дръпнем завесата. Ако планирате освежаване на дома или мащабен ремонт, ето защо днешният латекс е най-доброто оръжие в ръцете на професионалиста.
Името „Латекс“
В ботаниката „латекс“ е естественият сок на някои растения (например каучуковото дърво), който побелява и се съсирва при контакт с въздуха.
Противно на масовото схващане, „латекс“ в съвременното боядисване не означава сок от каучуково дърво. Съвременният латекс няма общо с естествения каучук, както често се смята. Думата е останала исторически. Изненада, а?
Днес думата „латекс“ се използва като събирателна за всички типове бои преназначени единствено за интериорно боядисване на стени и тавани.
Какво представлява съвременният латекс?
Реално говорим за модерни акрилни и винилови системи, разработени за здравина, равномерно покритие и лесна поддръжка.
40-те години на XX век: Военният дефицит и химическият пробив
Истинската революция се случва по време на Втората световна война. Каучукът става дефицитна стока, нужна за армията. Химиците в САЩ и Европа са принудени да измислят синтетична алтернатива. Така се ражда първата боя на основата на стирен-бутадиен. За първи път хората получават боя, която се разрежда с обикновена вода, няма токсичния мирис на блажните бои и съхне за часове.
Как се появява латексовата боя
После идват първите водоразтворими покрития. Те променят целия сектор.
Името остава от технологията на свързване на частиците във водна основа.
В България латексът започва да навлиза по-масово през 90-те години. Тогава ремонтите вече не са просто „освежаване“. Клиентите започват да търсят гладка стена, чист ръб около ключовете и фина структура без следи от валяк.
Основни етапи в развитието на интериорните бои и латекса
Предистория
Тук, в България, по-възрастните клиенти още помнят времената, когато къщите се варосваха всяка пролет, а по-заможните ползваха т.нар. „постна боя“ (креда, туткал и пигмент). Постната боя обаче цапаше при допир и се лющеше при най-малката влага. Когато в края на миналия век на българския пазар масово навлезе истинският латекс, той буквално пенсионира баданарките. Нашата професия се промени завинаги – от обикновено „мазане“ преминахме към прецизно нанасяне на полимерни покрития.
Древността и боядисването: Епохата на млякото и яйцата
Първообразът на водоемулсионната боя се ражда още в Древен Египет. Тогава нашите „колеги“ са свързвали естествените пигменти (охра, въглен, креда) с подръчни материали – млечен протеин (казеин) и яйчен жълтък. Тази смес е съхнела бързо и е запечатвала перфектно. На практика, стенописите в гробниците са прадядото на съвременния латекс.
Древност и Средновековие – Варният период
Преди появата на модерния Портланд цимент през XIX век, варта е била най-важното свързващо вещество в човешката история.
Варта (калциев хидроксид) е най-старото интериорно покритие. Смесването на вар с вода създава т.нар. „варово мляко“. То има силни антибактериални свойства, абсорбира миризми и позволява на стените да „дишат“.
Варта присъства в строителството от хилядолетия. Археологически находки показват използването ѝ още преди повече от 8 000 години в районите на Близкия изток и Източното Средиземноморие. По-късно древните гърци и римляни усъвършенстват технологията и започват да използват варови мазилки както за фасади, така и за вътрешни стени.
Истинското разпространение на варта идва през Античността. Древните египтяни, гърци и особено римляните я използват в огромни мащаби. В римския свят варовите мазилки присъстват почти навсякъде – от жилища и обществени бани до храмове и административни сгради. На много места стените не просто се измазват с вар, а се полират до гладка повърхност или служат за основа на стенописи.
През Средновековието варта остава основният материал за обработка на стени в Европа, Близкия изток и големи части от Северна Африка. Причината е проста – суровината е широко достъпна, технологията е сравнително лесна за изпълнение, а покритието е устойчиво и хигиенично. Варовите разтвори се използват както за мазилки, така и за варосване на вътрешни и външни повърхности.
Между V и XV век трудно може да се посочи строителна технология, използвана по-масово за стени от варовите мазилки. В много региони те практически доминират строителството в продължение на повече от хиляда години. Едва през XIX и XX век индустриалните бои и съвременните покрития постепенно започват да изместват традиционната вар.
Ренесанс и Фреско техника
Buon fresco (истинско фреско) е класическа техника за стенопис, при която се рисува върху влажна варова мазилка. Усъвършенства се нанасянето на пигменти. Това свързва боята химически със стената чрез процеса на карбонизация на варта.
Тази техника изисква се изключително бърза и точна работа, преди варта да изсъхне. Корекциите са невъзможни – сгрешената мазилка се изчуква и се нанася нова.
18-19 век – Маслени бои (Индустриална революция)
Появяват се първите готови за употреба търговски бои. През този период масово се използват маслени бои на основата на ленено масло и оловни белила, които осигуряват по-износоустойчиви повърхности, но са силно токсични. Днешните маслените бои са на база естествени масла (ленено, тунгово) или синтетични алкидни смоли и органични разтворители.
През 1867 г. D.R. Averill (от Охайо, САЩ) патентова първата готова за употреба боя (ready-mixed paint), с което поставя началото на готовите бои в кутии, макар да не е специализирана само за интериор.
Маслените бои (за разлика от латекса/водно-дисперсните бои), съхнат чрез процеса на окисляване, образувайки изключително твърд, плътен и непропусклив защитен слой.
19-ти век – Първите грундове (1830–1850 г.)
Истинското начало в интериора започва във Великобритания и Франция. Течни каучукови смеси започват да се добавят към грундове за платна за рисуване и стенни покрития, за да осигурят гъвкавост и защита от влага. Поради липсата на стабилизатори обаче тези ранни бои са били нестабилни, втвърдявали са се през зимата и са ставали лепкави през лятото.
1839 г. – Вулканизацията на Гудиър
Откриването на процеса на вулканизация от Чарлз Гудиър прави каучука стабилен материал. Това отваря вратите за създаването на по-издръжливи каучукови смоли и разтворители за покрития.
1930–1960 г. Масов преход от вар към каучук и алкидни бои
Историята на интериорните бои на нефтена основа (нефтени/алкидни бои) започва в началото на 20-и век с възхода на нефтохимическата индустрия и бележи революция в битовото боядисване през Втората световна война. Преди масовото навлизане на боите базирани на петролни продукти, боите за интериор се състоят от естествени съставки като ленено масло, вар, мляко или яйчен жълтък. Преходът към петролни продукти променя изцяло устойчивостта, времето за съхнене и достъпността на боите за масовия потребител.
Настъпва ерата на синтетичния каучук. Стирен-бутадиеновите латекси започват да навлизат в различни покрития. Военната индустрия ускорява разработките. Химиците търсят заместители на естествения каучук.
Периодът на ВСВ е белязан с недостиг на суровини. По време на войната традиционното ленено масло става дефицитна стока. Производителите започват да синтезират изкуствени (алкидни) смоли чрез комбиниране на алкохоли и киселини, извлечени от петрол.
Резултатът е, че е създадена евтина, изключително здрава и бързосъхнеща боя, която перфектно замества боите на растителна основа.
В този период качеството още варира сериозно. Евтините бои често стават на „облаци“, а белият цвят сивее след няколко месеца. Точно тогава се появява нуждата от професионално боядисване, а не просто „един човек с валяк“.
1941 г. – Боята Kem-Tone и преход към вододисперсионни бои
Тук започва истинската промяна.
През 1941 г. се появява продуктът Kem-Tone. Това е първата комерсиално успешна боя, предназначена специално за интериорни стени.
Тази боя просто революционизира пазара! По-бързо съхнене. По-слаб мирис. По-лесно нанасяне. Дълготрайна. Лесно почистване на инструментите само с вода.
Майсторите вече могат да работят по-бързо и по-чисто.
Наапълно заслужено Американското Химическо Дружество (ACS) обявява Kem-Tone за „Национално историческо химическо постижение“ заради приноса й към потребителската химия.
Mодерните акрилни латекси
Това вече е съвсем друга технология. Съвременният латекс осигурява:
-
- висока покривност;
- устойчивост на миене;
- равномерен финиш;
- устойчивост срещу напукване;
- по-добра паропропускливост;
- наситени цветове по каталог.
При качествено изпълнение стената изглежда плътна и чиста дори на странична светлина. Това е детайл, който клиентите забелязват веднага, особено при LED осветление и големи френски прозорци.
Типове интериорни бои през годините
Имаме отделна статия за типовете интериорните бои от началото на 20 в. до днес.
История на интериорната боя в България
В България варта е традиционен материал за хигиенизиране и побеляване на къщите от векове.
Преди десетилетия масово се е работело с варови разтвори и блажна боя. Миризма, бавно съхнене, пожълтяване по таваните. Старите майстори още помнят онзи мазен слой по радиаторите и дограмите.
Това е периодът на старите апартаменти и входове. Варосване всяка година. Петна. Напукване. Трудно почистване. Блажната боя държи здраво, но стените „запечатват“ влагата.
Още се срещат такива основи при ремонти в стари кооперации в София, Пловдив, Русе и Варна. При тях подготовката е най-трудната част от работата. Без добро изстъргване и стабилизиране, новият латекс няма шанс.
Защо качественият латекс има значение
Евтината боя личи бързо. Особено при дневна светлина. Появяват се ивици, лъснати участъци и неравномерен цвят. При тъмните тонове дефектите стават още по-видими.
Качественият латекс издържа по-дълго, мие се по-лесно и не се лющи след първата зима. В крайна сметка ремонтът излиза по-изгоден.
Предимства на латекса пред други покрития
Имаме страница с детайлни разяснения на тази тема.
Боядисване с латекс за жилища и бизнес имоти
Историята на латекса е извървяла дълъг път, за да улесни живота ви днес. А нашата задача е да превърнем тази технология в перфектно гладка, красива и уютна реалност за вашия дом, офис или магазин. Не правете компромис с материала – стените са фонът на вашия живот.
Повече информация за нашите услуги – тук.