Цветът в ресторанта не стои просто върху стената. Той посреща госта още преди менюто, преди първата глътка вино и преди да е решил дали мястото му допада. Един дълбок маслинен тон може да направи залата спокойна и земна. Топлият теракотен нюанс носи средиземноморско усещане. Графитът добавя градски характер. А добре подбраното екрю може да отвори малко помещение, без то да заприлича на стерилна бяла кутия.
При ресторантите няма универсална „правилна“ цветова схема. Има правилен цвят за конкретното пространство, конкретната концепция и конкретната публика. В България това се вижда особено ясно. Софийският ресторант в стара кооперация има съвсем различна архитектура от ново заведение в бизнес сграда. Механа в планински град търси друга атмосфера от малък градски ресторант в центъра на София. Морското заведение край Варна или Бургас може да използва светли минерални тонове, докато винен бар в стара градска сграда спокойно понася бордо, тъмнозелено или почти черно.
Именно затова цветовата схема трябва да започне не от мострата на боята, а от въпроса: Как трябва да се чувства човекът, когато прекрачи прага? Отговорът определя палитрата. А след това идват латексът, основата, покривността, финишът, осветлението и техниката на боядисване.